РАЗПРЍПКВАМ СЕ, -аш се, несв.; разпрѝпкам се, -аш се, св., непрех. 1. Започвам много да припкам; разтичвам се. Децата се разприпкаха и развикаха по двора и около стълбата. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 14.
2. Започвам много да бързам, докато правя или за да направя нещо; разбързвам се, разтичвам се. Селяните ме попитаха имам ли някой познат в Кюстендил? — Имам брат, — отговорих, — Еремия Караиванов. — У, извикаха всички в един глас, он е нашио чорбаджия. .. Па като се разприпкаха, завъртяха ни качамак, стоплиха ракия, наточиха вино, та ни богато нагостиха. Н. Петкова, С, 106. Додат ли им госте или повлезе ли някоя комшийка, стрина Венковица, както си ѝ е адетът, ще се разприпка да нагоди каквото трябва, та хубаво да се отсрами пред гостите. Т. Влайков, Съч. І, 1925, 207.